Управление на оборотния капитал – основна част от цялостната корпоративна стратегия

Управлението на оборотния капитал е процесът на управление на краткосрочните активи и пасиви на дружеството, за да се гарантира, че то може да продължи дейността си и да изпълни своите дългови задължения. Оборотният капитал е мярката за ефективността и краткосрочното финансово състояние на бизнеса, отнасяща се до частта от капитала му, необходима за финансиране на краткосрочни или текущи активи, като пари в брой, търгуеми ценни книжа, длъжници и материални запаси. Това е излишъкът на текущите активи на компанията над текущите пасиви, който измерва степента, до която тя може да финансира всяко увеличение на оборота от други източници на средства. Формулата за оборотен капитал е "Текущи активи - Текущи пасиви."

Факторите, които влияят върху оборотния капитал, включват естеството на бизнеса, обема на продажбите, сезонността и продължителността на оперативния и паричния цикъл. Оборотният капитал може да бъде категоризиран въз основа на концепцията (брутен оборотен капитал и нетен оборотен капитал) и въз основа на времето (постоянен/фиксиран оборотен капитал и временен/променлив оборотен капитал).

Нетният оборотен капитал се определя като превишението на текущите активи над текущите задължения. Оборотният капитал, посочен в баланса, е индикация за текущата платежоспособност на компанията при изплащане на своите кредитори. Ето защо, когато компаниите посочват недостиг на оборотен капитал, те предполагат недостиг на парични ресурси.

Брутният оборотен капитал се отнася до общата сума на текущите активи на компанията, които са онези активи, които могат лесно да бъдат превърнати в пари в рамките на една година или по-малко. Тези активи могат да включват пари и парични еквиваленти, вземания, материални запаси и краткосрочни инвестиции. Брутният оборотен капитал е важен показател, тъй като дава на компанията индикация за способността й да изплати текущите си задължения, като задължения, в рамките на една година. Той също така предоставя представа за краткосрочната ликвидност на дружеството и неговата способност да покрива ежедневните си оперативни разходи. Важно е да се отбележи, че брутният оборотен капитал не отчита текущите задължения на компанията и като такъв не отразява нетния оборотен капитал на компанията. Нетният оборотен капитал се изчислява чрез изваждане на текущите задължения от текущите активи и е по-точен индикатор за ликвидната позиция на компанията.

Един от ключовите аспекти на ефективното управление на оборотния капитал е редовното анализиране на текущите активи и пасиви. Това помага да се вземат предвид непредвидени събития като промени в пазарните условия и дейности на конкуренти. Освен това предприемането на стъпки за увеличаване на приходите от продажби и събирането на вземания също подобрява оборотния капитал на компанията. Размерът на оборотния капитал, необходим на бизнеса, зависи от няколко фактора, включително естеството на бизнеса, обема на продажбите, сезонността и продължителността на оперативния и паричния цикъл. Като цяло оборотният капитал е по-висок в производството в сравнение с организациите, базирани на услуги. По-големият обем на продажбите изисква по-висок оборотен капитал, а пиковите сезони за продажби изискват повече оборотен капитал. По-дълъг оперативен и паричен цикъл изисква и повече оборотен капитал.

Цикълът на оборотния капитал (WCC) е времето, необходимо за превръщане на нетните текущи активи и текущи пасиви в пари. Колкото по-дълъг е цикълът, толкова по-дълго бизнесът обвързва средства в оборотния си капитал, без да печели възвръщаемост от него. Това също е един от основните параметри, които трябва да се записват при управлението на оборотния капитал.

Като цяло дружествата се стремят да поддържат здравословно ниво на оборотен капитал, за да гарантират, че могат да изпълнят своите краткосрочни задължения и да продължат да работят гладко. Оптималното ниво на оборотен капитал обаче варира в зависимост от индустрията и индивидуалните обстоятелства на всяка компания. Ефективното управление на оборотния капитал е основна част от цялостната корпоративна стратегия. Политиките за управление на оборотния капитал на различни компании оказват влияние върху рентабилността, ликвидността и структурното здраве на организацията. Компаниите, които не боравят добре с оборотния капитал, може да се борят да привлекат капитала, необходим за финансиране на тези силно видими начинания.

Управлението на оборотния капитал е основен компонент на финансовото управление за всяка компания. Отнася се до стратегиите, използвани от компаниите за управление на техните краткосрочни активи и пасиви, за да се гарантира, че компанията може да продължи дейността си и да изпълни своите дългови задължения, когато настъпят дължимостта им. Оборотният капитал е мярка за ефективността и краткосрочното финансово състояние на компанията, представляваща капитала, необходим за финансиране на краткосрочни или текущи активи като пари в брой, търгуеми ценни книжа, длъжници и материални запаси. Това е излишъкът на текущите активи на компанията над текущите пасиви, който измерва степента, до която тя може да финансира всяко увеличение на оборота от други източници на средства. Средствата, инвестирани в текущи активи, продължават да се въртят и постоянно се превръщат в пари, които след това се използват в замяна на други текущи активи. Ето защо оборотният капитал е известен също като револвиращ или оборотен капитал или краткосрочен капитал.

Има няколко подхода за управление на оборотния капитал. Подходът за съпоставяне или хеджиране включва съпоставяне на активи и пасиви с падежи. По същество една компания използва дългосрочни източници за финансиране на дълготрайни активи и постоянни текущи активи и краткосрочно финансиране за финансиране на временни текущи активи. Например, дълготраен актив, който се очаква да осигури паричен поток за 5 години, трябва да бъде финансиран от приблизително 5 години дългосрочни дългове. Ако приемем, че компанията трябва да разполага с допълнителни запаси за 2 месеца, тя ще потърси краткосрочен 2-месечен банков кредит, за да го компенсира.

Консервативният подход включва наличието на повече пари в брой. Дълготрайните и част от текущите активи се финансират от дългосрочни или постоянни средства, които са по-скъпи. Този подход води до "по-нисък риск, по-ниска възвращаемост". Агресивният подход включва поемане на високи рискове, при които краткосрочните средства се използват в много висока степен за финансиране на текущи и дори дълготрайни активи.

Ефективното управление на оборотния капитал е основна част от цялостната корпоративна стратегия. Политиките за оборотен капитал на различните компании оказват влияние върху рентабилността, ликвидността и структурното здраве на организацията. Ефективното управление на оборотния капитал е от решаващо значение за всяка компания, тъй като влияе пряко върху способността на компанията да изпълнява своите краткосрочни задължения и да генерира печалби в дългосрочен план. Оборотният капитал представлява средствата, с които компанията разполага за ежедневните си операции. Правилното управление на оборотния капитал гарантира, че една компания има достатъчно паричен поток, за да плаща сметките си навреме, да прави заплати и да закупува инвентар. Освен това позволява на компанията да се възползва от възможностите за растеж, като инвестиране в ново оборудване или разширяване на дейността си. За разлика от това, лошото управление на оборотния капитал може да доведе до недостиг на пари, пропуснати плащания и дори фалит. Следователно ефективното управление на оборотния капитал е от съществено значение за успеха и устойчивостта на всеки бизнес.